Краят на 2021 г. донесе лоши новини за българите и румънците, според последният здравен доклад на Европейската комисия, който поставя двете държави от Югоизточна Европа на последните места по продължителност на живота, съобщава Еuobserver.
Според данните от доклада заради Covid-19 румънците и българите вече умират дори още по-млади от преди. Продължителността на живота както в България, така и в Румъния е намаляла съответно с 1,5 и с 1,4 години през 2020 г., което е двойно над средното за Европа ( 0,7 години).
Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), докато Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) заемат последните места.
В България, подобно на Румъния, „пандемията от Covid-19" временно преобърна години на напредък в продължителността на живота, която още през 2019 г. вече бе най-ниската в ЕС“, се казва в доклада. Там се посочва още, че въпреки подобренията на здравната система през последното десетилетие, данните продължават да бъдат много тревожни.
Продължителността на живота в Румъния и България се е увеличила съответно с четири и две години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средната за ЕС с невероятните шест и осем години.
Отбелязва се и друга негативна тенденция - в Румъния жените живеят средно с осем години по-дълго от мъжете (78,4 години спрямо 70,5), което е една от най-значителните различия между половете по отношение на продължителността на живота в ЕС.
Сред основните фактори, които водят до съкращаване на живота на много българи и румънци, е болната здравна система, пише изданието. Разходите на глава от населението за превенция и в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа. Здравната система е с недостатъчни ресурси и се представя слабо.
Въпреки неотдавнашните увеличения на разходите, финансирането на първичната медицинска помощ в двете балкански държави е най-ниското сред страните от ЕС. Това може да обясни високите нива на смъртност в тях както от предотвратими, така и от лечими заболявания. В доклада се казва още, че в България „се смята, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, като отиват директно в спешните отделения на болниците“.
През последните години здравеопазването и в двете страни неизменно се класира на последните места в ЕС според Euro Health Consumer Index. Румъния (с 661 евро на жител) и България (с 626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от която и да е друга страна членка, според Евростат, и съответно са доста зад първите в списъка - Люксембург, Швеция и Дания, с над 5500 евро разходи за здравеопазване на жител ежегодно.
Друг проблем, посочен в доклада, е липсата на медицински персонал.
За Румъния "миграцията на медицински персонал е допринесла за недостига на здравни работници в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава от населението е доста под средния за ЕС. Това се отразява негативно на достъпа до грижи и увеличава времето за чакане".
В България „няколко фактора допринасят за недостига на медицински сестри, включително ниският брой завършили медицински сестри, загубата на обучени медицински сестри поради емиграция, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и условията на труд“.
Освен лошата здравна система, докладът на Европейската комисия изтъква и че нездравословните навици също допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния. "Тютюнопушенето, нездравословното хранене, консумацията на алкохол и ниската физическа активност са отговорни за близо половината от всички смъртни случаи в България. Процентът на пушенето при възрастни и юноши е най-висок в ЕС."
